РАБОЛЀПНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Неодобр. Проявявам раболепие; раболепствам, лакейнича, лакействам, угоднича, сервилнича. Той е почтителен, подчертава уважението си, но не раболепничи и не губи чувството си за достойнство. Ст. Христозова, ДТСВ, 19. Съседите по етаж, .. бяха „все пак евреи“, .. Без да раболепничат, чрез простото признаване на еврейската си същност .., чрез доброволната си, афиширана чуждост ние ги възприемахме по-скоро като екзотично племе. М. Христов, ИЕБ I-II (превод) [еа].