РА̀ЖДАМ, -аш, несв.; родя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Непрех. За жена, женско животно — претърпявам, преживявам процес на раждане (във 2 знач.). Откак наближи да ражда невястата му, Теню съвсем омекна и затихна. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Всички жени от рода .. раждат много бързо. А. Дончева-Стаматова, СББ (превод) [еа]. Минало що йе минало, / дошло Тодора да ражда. / Викнали ми са викнали — / до девет баби българки. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 63. Тя роди лесно, без никакви усложнения.
2. Прех. За жена — добивам собствено дете, ставам майка. Умря ѝ най-голямото детенце и тя горко плака тогава, но скоро пак забременя. Раждаше почти всяка втора година и, както беше редно, сама кърмеше децата си. Д. Талев, ПК, 104. И старите — свекърът и свекървата — гледаха накриво Ненка, че не ражда момче. Ил. Волен, МДС, 33. Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българска майка юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. // За женско животно — добивам собствено малко. Вълчицата си избира дупка в някои скали, .., постила бърлогата с мъх, сухи листа и съчки и там ражда своите вълчета. Ем. Станев, ЯГ, 73. Кашалотите живеят на малки стада.. Дишат с белите дробове, раждат живи и ги изхранват с мляко. К, 1963, кн. 1, 38. ● Обр. Какви красиви моми ражда нашата хубава земя. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 154. Сребреещи жилки от гигантски дъбов лист, устремен към небето — така биха изглеждали от птичи поглед пенливите потоци, които ражда реката. Ив. Коларов, Е, 3.
3. Прех. Разш. Ставам родител, създавам потомство. — Ти си достоен и най-учен между нас, но нежененият е свободен човек и не познава той сички човешки грижи и нужди. С друга мерка мери секо нещо жененият човек, който се свързва со жена и челяд ражда и отглежда. Д. Талев, ПК, 25. Слава богу, че в средата на миналия век един умен човек .. е имал благородната идея да основе чудесни сдружения, които днес наричаме просто популярни банки, та хората могат и да се женят, и деца да раждат. Св. Минков, РТК, 119. Ще се работи само осем часа и след това — ето ти къща, ето ти всичко. Само живей, раждай деца и старей сред имане и доволство. Д. Добревски, БКН, 83.
4. Непрех. и прех. За дърво, растение, земя, нива и под. — давам плод, реколта. — Обичам плодното дърво. То ражда всяка година. А. Каралийчев, СР, 74. До вратата имаше чешма с два чучура и вътре — градина с голям висок кестен, който всяка година много раждаше. Н. Ферманджиев, РХ, 180. Земеделието не върви, пък и годините станаха тежки — като че и земята не рачи да ражда веке. Г. Караславов, Избр. съч. I, 312. Малка ивица бе разорана до брега и макар че се напояваше трудно, все пак раждаше нещо. Й. Радичков, ГП, 55. Тя [нивата] всичко ражда: и пшеница свята, / и лют бодил наперено вирей. К. Христов, ЧБ, 130. Метличице, дулчице, / ах, метла дуля не ражда, не ражда / тъз година родила. Нар. пес., СбВСт, 861.
5. Прех. Прен. Давам начало на нещо, правя нещо да възникне, да се появи; пораждам. Бедността раждаше всички видове недоволства и озлобяваше както децата против бащата, така и последния срещу тях. Д. Димов, Т, 69. Куршумът и бесилото раждат смърт, а заедно с това — тотална ненавист у цял народ срещу тираните. К. Странджев, ЖБ, 152. Това беше една от ония минути, които раждат решения. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Само любовта ражда топлота и искрена дума. Т. Генов, Избр. пр, 284. Сетне тия еднообразни звуци на дървеното клепало започнаха да раждат нови такива звуци в душата на Ицо и той се унасяше по тях. Д. Талев, СК, 133. — Доброто добро ражда, а злото — зло, Панко. Д. Ангелов, ЖС, 133. // Създавам, измислям, творя. Чрез тези текстове започнах да раждам образи, изведени като сценарий. Култ., 2003, кн. 20 [еа]. раждам се, родя се страд.
РА̀ЖДАМ СЕ несв.; родя̀ се св., непрех. 1. За човек, животно — появявам се, идвам на света, започвам живота си. С годините изникна хубаво село, всяка година се строяха нови къщи и избутваха гората с лакти, раждаха се много деца. Д. Фучеджиев, Р, 113. — Мъжът се ражда со звезда на челото, той во сичко е по-силен. Д. Талев, ПК, 496. Белите коне не се раждат бели, а отначало биват сиви и побеляват, когато поостареят. Й. Йовков, АМГ, 114. — Аз, Ноне, съм изтърсак, знайш. Другите седем бяха все момичета. И все заради мене се раждали. Ха втори да съм поред, ха трети, че чак осми нумер. И. Петров, НЛ, 121. Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто са рядко ражда и на Еньовден. Л. Каравелов, Съч. II, 1.
2. За растение, плод и под. — вирея. Малкото полце по течението на реката .. също така е слабо пригодено за земеделски култури. Ражда се главно ръж, овес и картофи. П. Делирадев, В, 324. Проклела го й [дървото] Божа майка: / „Да са раждаш по зли места, / дето слънце не изгрява, / дето петел не изпява“. Нар. пес., СбГЯ, 207. Там са грозде не ражда, де мотика не обхажда. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 157. // Поет. Пониквам, изниквам. Някъде дълбоко под снега се раждало кокичето и чакало своя час, като житното зърно, като пъпките в градината, като младите сълзи, които сме проливали всички ние. К. Калчев, ПИЖ, 112. И земята диша тежко като в жажда — / в нея там дълбоко житото се ражда. Н. Фурнаджиев, СП, 30.
3. Прен. Появявам се, възниквам. — Не се отказвам и от лов, кореспондентът е длъжен да бъде навсякъде, където се раждат събитията, де да знаеш от коя трънка ще изскочи заекът. Ст. Поптонев, НСС, 252. Тук [в кафенето] се узнава, че двадесетмина първенци са подписали петиция до градоначалника против три жени с леко поведение, тук се ражда поредният анекдот за дядо Миню Попа. Ив. Коларов, Е, 26. Тя мислеше за отшумялата младост и за закъснелите пориви, които понякога се раждаха в сърцето ѝ като далечно ехо. Звуците се раждаха и изчезваха и с тях нощта оживяваше и умираше. Д. Фучеджиев, Р, 214. Оттам, от изток, сега идваше нощта също тъй, както сутрин заедно със слънцето се раждаше светъл денят. С. Северняк, П, 25. Задвижената от па̀рата турбина върти ротора на електрическия генератор, при което в намотките в статора му се ражда електрическият ток. К, 1963, кн. 8, 34.
4. Прен. Разг. Само св. Обикн. в мин. или бъд. Чувствам се много по-добре, защото улеснявам живота си и го правя по-удобен и приятен. Откакто си купих миксер, се родих! — отсича победоносно бай Стоил и присвива очи. Дем., 2002, бр. 53 [еа]. — Джо е страшен — каза леля Ани. — Направо се родих с него. Не е като предишния лигльо, дето само пиеше. Д. Енев, ГП [еа]. — Благодаря, господин старши!... Спасихте ме, родих се!... Й. Радичков, СЯЛ [еа].
◊ Дето (гдето) ме не сееш, там се раждам. Внезапно се появявам, отивам някъде, където най-малко или изобщо не ме очакват, не ме искат, или където съвсем не ми е мястото. И мен <ме> е майка раждала / родила; и аз съм от майка раждан / роден. 1. Разг. И аз се нуждая от човешко отношение, трябва да ме зачитат и мене, и аз съм човек. Защо до днес никой правоверен не се сети, че човеците са равни пред бога, че всеки носел сърце, че и нас майка е раждала, че и нас боли за мъките на децата ни? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 19. Бачко Калинки пак каи: / „.. / ако е Стоян айдутин, / да не съм от бог паднал! / И мен ма й майка раждала, / с прясно ма й мляко кърмила!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 25. 2. Диал. Не се боя, не се страхувам от някого. Т о ш к о: — С Горана ли ще се мериш ти бе, хапльо!.. К о с ь о: — И мене е майка раждала. Ц. Церковски, ТЗ, 107. Кога<то> върба<та> роди грозде. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). — Твоят ум ще доде .. Кога върба грозде роди или ракитак жълти дюли. Й. Йовков, Разк. І, 27. — Ти щеш, Радо, да си видиш / твойта, Радо, клета рода, / кога роди върба грозде, а ракита жълти дюли! Л. Каравелов, НП [еа]. Ражда ми / роди ми главата. Разг.; Ражда ми / роди ми тиквата (кратуната). Разг. Пренебр. 1. Само несв. Умен съм, способен съм. — И да чуеш как приказва, като някой логотет: хитро, изкусно. Прост, но ражда му главата. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 16. 2. Измислям нещо, обикн. някакъв план, някакво решение, съобразявам как да постъпя. — Аз се обърках вече съвсем и нищо не ми ражда тиквата. Чудомир, Избр. пр, 221. 3. Съчинявам, сътворявам нещо. Защото Хаджи Ахил е един беден бръснар, .., който е чел само сънотълкователя, Мартин Задека и библията, не записва това, което ражда главата му. Ив. Вазов, Съч. VI, 145.