РАЗБЪ̀РЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбъ̀рзам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам много да бързам, правейки нещо или за да направя нещо. — Искате ли да ви разточа баница на бърза ръка? .. — И на нас ни се яде баница! Трите жени се разбързаха. Тотка отся брашното. Нонка запали огъня, а пък Мита разбърка в голяма паница сирене и яйца. К. Петканов, ЗлЗ, 234-235. Ч е т в ъ р т и м о м ъ к (става и изведнъж всички настават след него ..): — Хайде, момчета. Л ю б е н: .. — Разбързахте се всички. П. Тодоров, Събр. пр II, 280. Един момък се колебаел да се ожени за една мома. Най-после успели да го убедят, .., та сватовете се разбързали да свършат по-набързо тая работа. Т. Харманджиев, КЕД, 204. Колкото до личния ѝ живот, признава, че иска да се омъжи и да стане майка. Засега не се е разбързала, макар че в живота ѝ има нов мъж. П, 2009, бр. 50 [еа]. Жените / разбързват се, че са по долна фуста всите / .. и рокли .. / нахлузват. К. Христов, ЧБ, 26.

2. Започвам да вървя, да се движа бързо или по-бързо отпреди, за да отида, стигна някъде и под. — Сватанак, къде така си се разбързал? — У дома. Вкъщи си отивам. Чудомир, Избр. пр, 250. Човекът дълго седя в сянката на огромните дървета .. Изведнъж човекът се разбърза. .. На милиционера даже му се наложи да се затича, толкова се беше разбързал онзи човек. Д. Енев, ЧНВ [еа]. Зад гърба му автострадата заръмжаваше по-силно, тъй като автомобилите се разбързваха да не замръкнат по пътя. Й. Радичков, НС 1987 [еа]. Закъде ли би се разбързал един ранобуден столичанин в първото утро на октомври 1888-ма? Мястото е преустроена сграда до църквата „Света Неделя“, където .. на този ден се полага началото на висшето образование в България. ЛВ, 2008, бр. 6 [еа].

◊ Разбързал съм се като долния камък на воденица. Диал. Ирон. Изключително ленив, муден съм. Разбързвам се / разбързам се като бясна свиня. Диал. Много се разбързвам. Разбързвам се / разбързам се като муле (пале, теле) пред майка си. Разг. Ирон. Разбързвам се / разбързам се като пуле (пърле) пред майка си. Диал. Ирон. 1. Много се разбързвам, като се движа, вървя. 2. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа или да направя нещо, недобре премислено, обмислено. Божо .. вместо да изчака да чуе какво мисли Класика, пък после да си го цитира, колкото иска, той се разбързал като пърле пред майка си. Друго нещо е, ако Класика вече се е изказал по някакъв въпрос. Тогава вече на учениците му е разрешено да импровизират. Д, 2010, бр. 44 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)