РАЗГОВОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обича да разговаря, да приказва; приказлив, общителен, разговорчив. Тате и мама го поканиха в стаята и заговориха с него. Нашият съсед излезе много разговорлив и сърдечен човек. А. Михайлов, ДШ, 59. Легията и учителството във Войнягово като че ли бяха направили от него нов човек: общителен, разговорлив, приветлив. Той търсеше хората и хората го търсеха. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Двамата братя във всяко нещо си приличаха, но по-младият, Миро, беше подвижен и по-разговорлив, по-приветлив човек. Д. Талев, ПК, 30. Всички бяха изненадани: вместо светска, разговорлива, весела парижанка пред тях стоеше една скромна девойка. М. Кремен, РЯ, 314. Отначало тя беше угрижена, замислена .. Но като се пооправи от болестта, Магда стана по-весела, по-разговорлива. М. Марчевски, МП, 201. Изведнъж настана мълчание. Дори и разговорливите инак жени си затраяха. Кр. Григоров, Н, 143.