РАЗГОРЕЩЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на разгорещен (в 4 знач.); силна емоционална възбуда, пламенност, разпаленост, плам. По едно време Таки бързо се приподигна и тръсна юмрук с несвойствена за него разгорещеност: — И аз съм българин! Д. Талев, ПК, 68. Разгорещеността, с която Каравелов защити в Народното събрание законопроекта за Народната банка като държавно учреждение, показваше, че съвещанието му със софийските търговци бе само една предвидлива маневра да спечели още един аргумент за своето становище. В. Геновска, СГ, 253. Разгорещеността, страстите, родолюбието им — всичко се насочваше към една единствена цел: владиката им, .., да скъса най-сетне с гръцката патриаршия. Ст. Дичев, ЗС II, 333.
2. Прен. Връхна точка, разгар в развитието, протичането на някакво действие. И започват страшните часове в канала. Те текат двойно, десеторно по-бавно, отколкото вън, под светлото слънце. Приятната хладина, изпитвана след разгорещеността на боя, се превръща в студ, миризмата на канала води към пристъпи на задушаване. М. Гръбчева, ВИН, 261.