РАЗГОРЕЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгорещя като прил. 1. Който е станал много топъл, горещ вследствие на нагряване; нагрят, сгорещен, нагорещен. Хората бяха насядали край разгорещената печка и си говореха. Δ Внимавай да не се опреш до разгорещената ютия.
2. За човек или животно — който е със силно затоплено, сгорещено тяло вследствие на активно движение, на физически усилия. Едуард Саксонски, .., бил ненавиждан от мащехата си, кралица Елфрида, втора жена на баща му. Веднъж, когато се връщал на кон от лов и много разгорещен, поднесъл към устните си рог с вино, кралица Елфрида забила кама в гърба му. Л. Сталева, ФВ (превод) [еа]. Разгорещените силни коне не можеха да се успокоят тъй лесно. Те се силеха напред, разтърсваха гриви, изпотени. Й. Йовков, ЧКГ, 131.
3. За лице, бузи — който е много топъл и обикн. покрит с руменина вследствие на нагряване, физически усилия или на силно емоционално изживяване. Богомилът не поглеждаше синьото прозрачно небе, не усещаше и ласкавите милувки на вечерника по разгорещеното си лице. Д. Талев, С II, 81.
4. Прен. Който е под въздействието на силни емоции и чувства; възбуден, разпален. Говореше с бавен, уморен глас и Смилков не можеше да си представи, че това е оня самоуверен и разгорещен младеж, когото познаваше в миналото. А. Михайлов, ДП, 8. — Аз продължавам да твърдя, че ние... Раковски прекъсна с любезна усмивка и властно движение разгорещения генерал. — Не оспорвам — каза той. — Но вие забравяте риска, генерале! Ст. Дичев, ЗС I, 303. Дори не забеляза [Иван] кога между разгорещените първенци се е явил още някой. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 326. // Прен. За кръв — който е с ускорено движение и предизвиква усещане за топлина вследствие на силна емоционална възбуда. Велико чуваше как шуми в ушите му разгорещената кръв и се унасяше в сладостно замайване. Д. Талев, И, 201. Деспотът се увлече другаде. Разгорещената кръв го върна назад, към спомените от младини. Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. // Прен. За мисъл, въображение и под. — който е силно импулсивен, бърз, широкообхватен. Вместо да успокои другаря си, той бе почнал да го ругае, да подлива масло в огъня на разгорещената му фантазия. П. Вежинов, ВР, 108. Пустите улици, осеяни с гюлета и трупове, и окървавените порутени укрепления поизстудиха разгорещеното ни въображение. А. Дончев, ВР, 204.
5. Прен. За спор, борба и под. — който е много напрегнат, разпален, ожесточен. Младенов не можа да си намери място в претъпкания влак, затуй застана в коридора на първокласния вагон, притеснен, че кондукторът може да го изпъди. Ала разгорещен спор в съседното купе привлече вниманието му и той забрави страха си от кондуктора. Х. Русев, ПЗ, 58. Като че ли още са пред очите му и широкия равен двор, .., и .. това тънко, та високо момиче, с големи очи, светнали от разгорещената игра. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 187. Около масата се завързаха разгорещени спорове. В. Геновска, СГ, 285. Тези разгорещени и заядливи разпри бяха станали навик на хората от бригадата. И. Петров, НЛ, 152. Гребците са оставили греблата, дори кормчията — нещо нечувано — е оставил кърмата, на която седи в най-разгорещените битки. А. Дончев, СВС, 13. Разгорещени дебати.