РАЗДРАЗНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на силна възбуда, недоволство, яд; раздразненост. — А ти ми се виждаш малко невъзпитана — каза той в раздразнението си и в същия миг помисли, че е направил грешка. Д. Фучеджиев, Р, 132. — Да не говорим повече за тия работи — каза той, като скриваше своето раздразнение под привидно любезния, но категоричен тон и гледаше девойката с твърдите си сиви очи. Ем. Станев, ТЦ, 67. Лейтенантът потисна раздразнението си, изправи се и се усмихна. Б. Несторов, СР, 69. Сега и князът скочи от стола си. Той вече не можеше да прикрие своето раздразнение. — Ще се подчините — каза той. Ст. Дичев, ЗС І, 229. — Какво има? — обади се някой почти под носа му. Гласът беше ядосан и упорит, трепереше от едва сдържано раздразнение. П. Вежинов, ВР, 268. Тя отвърна с леко раздразнение: — Обясних ви, че се спънах в краката на мъжа. Д. Петрунова, ОП [еа].
2. Реакция на организма или на отделен негов орган, сетиво, предизвикана от външно въздействие; раздразване. Не използвайте грим, парфюм или дезодорант по време на слънчеви бани — това може да причини кожни раздразнения и алергии. С, 2006, бр. 4797 [еа].