РАЗЕДИНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разединен; разединение, разпокъсаност, разделеност. Противоп. обединеност, единство. Те [балканските държави] не могли да се обединят срещу турската опасност, а със своята разединеност и вражди улеснявали по всякакъв начин турците и техните заваевания. Ист. Х и ХІ кл, 90. Единност или разединеност. Общността е едновременно единна заради общите етнос, вероизповедание и традиции, но е и разслоена. Е. Мицева, АБ [еа].