РАЗЛОЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с разлагане, разложение (в 1 знач.), гниене. Първо, разпознавате тумора и, второ, имате възможност да го оперирате така, че да не повредите тъканите наоколо, които не са засегнати от разложителния процес и трябва да бъдат бранени. ЧМ, 2000, бр. 762 [еа].

2. Прен. Който е свързан с разложение или причинява разложение (във 2 и З знач.). Вероятността той [Симеон] да се върне на трона расте с напредващия провал на партийната политическа система. Приблизително същите разложителни процеси родиха личния режим на Фердинанд в началото на века. Сега, 1999, бр. 2 [еа]. Пара̀та отслабва морала на обществото, влияе разрушително върху ума .. Разложителното морално въздействие на парите е посочено в пословицата „Парите са душегубци“. БНТв ХII [еа]. Окръжният управител повика директорите на мъжката и девическата гимназия, мъмра ги, че учители и ученици посещавали сказките и събранията на тесните социалисти, вършат разложителна дейност сред младежта. Ст. Мокрев, ЗИ, 131. — Биволарски продължава да крои .. планове — прекъсна го [Руменов] Костов, който откак получи съобщението за разложителната работа на адвоката по селата, беше поставил под наблюдение цялата му дейност. Х. Русев, ПС, 241-242. Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)