РАЗМЀСВАМ, -аш, несв; размѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. с предл. с. Чрез бъркане, разклащане или по друг начин правя да се смесят в еднородна маса, смес две или повече неща (течни, зърнести, праховидни и др.), обикн. в някакъв съд; разбърквам, обърквам. Останалите глави чесън ще счукате в хаванче, ще размесите с горчицата, розмарина и зехтина и с получената паста намазвате месото изцяло. С, 2006, бр. 4927 [еа]. Налейте в едно джезвенце ракия, размесете я с медец. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 34. Вечерта .. зел царят едно кило пшеница, едно кило ръж .., просо, овес и ги размесил всичките заедно. Христом. ВВ І, 32. Старият войвода .. събра бялата пепел от жертвеното огнище в една торба .. и замина за мандрата. Там той размеси чудната пепел с ярмата на овцете и даде на цялото стадо да яде, за да спре мора. А. Каралийчев, В, 172. Тя го наблюдаваше как бавно размесва боите. Ал. Велева, ГК (превод) [еа].
2. Меся повторно тесто, обикн. след като вече е втасало или при прибавяне на допълнително количество брашно, олио и др. към него, за да го приготвя напълно за изпичане. Фана [кумата] да меси тестото и като го омеси, оно седи да вташе. Втасва час-два и после го размеси, откъсна от тестото парченце за туртата. Е. Огнянова, НШ, 102. След като замесите питката, добавете олиото и размесете тестото, за да попие мазнината.
3. В съчет. със същ. к а р т и, т е с т е, к о л о д а и др. Променям реда, мястото на карти в тесте, обикн. като го разделям на две купчинки, които смесвам чрез впъхване една в друга. Банката държеше граф Кевенхюлер. Той внимателно и сръчно размесваше картите, сякаш вършеше някакво свещенодействие. В. Геновска, СГ, 94. Дуна седна срещу него .. и измъкна мазни карти. — Сечи! — каза тя, след като ги размеси. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 189. Да вземем колода карти за игра, които грижливо сме подредили, започвайки от .. купите. Ако размесим колодата веднъж, два пъти или три пъти, тя постепенно ще се разбърка. СФ, 2004, кн. З [еа].
4. Разг. Обикн. с предл. с. Събирам, смесвам хора, различни по някакъв признак (възраст, националност, функции и др.) в едно помещение или като участници в състава на нещо. Единият [търговец] ми казва: турците ни правят добро, че ни затварят така ..; дават ни възможност от най-различни краища на България да се срещнем .. Старци белобради ся размесени с деца от най-крехка възраст. К. Величков, ПССъч. І, 66. Римският цар Агрипа разпуснал солунската македонска войска, а задържал .. костурската, като я размесил с албанската. И. Мажовски, В [еа]. Войската си стегна [Баязид] като за бой; сега видях, че имал много [войници] .. Нас, балтаджиите на Синан паша, ни размесиха с другите. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. Като че ли нищо не е било — тъй са спокойни и лекари, и прислуга: сега те са размесени с персонала на тукашната болница и почти се губят. Л. Стоянов, Х, 101.
5. Прен. Обикн. с предл. с. Съчетавам, смесвам две или повече абстрактни неща, различни по вид, характеристики и под. В първото и второто стихотворение амфибрахият е нарочно размесен с хорей, за повече енергичност и за избягване на монотонията. Ив. Вазов, НПис., 143. Под влияние на средствата за масова информация традиционната хуманитарна култура се превръща в мозаична, а основните теми за размисъл са размесени с маловажните дреболии от всекидневния живот. Култ., 2003, бр. З [еа]. Статията е отчасти мемоар, отчасти опит за сложно съчетание на анализ с апология и в нея са размесени верни наблюдения и грешни изводи. Вл. Трендафилов, ПСЛА [еа]. // Вмъквам, прибавям в речта си думи или изрази от друг език, диалект; примесвам. Захвана [докторът] да батка някои най-употребителни български думи, размесени с френски фрази, с помощта на които да им [на селяните] обясни, че не нарочно е запалил снопите. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 19. Най-сериозното предизвикателство на новата книга .. е ориентирането на Веле Кралевски .. към онези новобългарски (диалектни) езикови форми, които Паисий употребява, размесени в църковнославянските структури. ЛФор., 2002, бр. 27 [еа]. размесвам се, размеся се страд. Дребно нарязаният спанак се задушава .. и като изстине, се размесва с яйца и галета. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 134. Течността, която се получи, трябва да се прибави към чаена лъжица спирт и да се размеси добре. С, 2004, бр. 3966 [еа].
РАЗМЀСВАМ СЕ несв.; размѐся се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. За течно, прахообразно или друго вещество — смесвам се с друго вещество, като образувам с него еднородна маса, смес. На две стъпки от него .. лежеше неговият другар и от разбития му череп течеше кръв, която се размесваше с праха върху земята. Ив. Мартинов, ДТ, 78. Прахът беше образувал на челото му и по шията му кални петна, като се беше размесил с потът му. Ив. Вазов, Събр. съч. Х, 1977 [еа]. В белия дим на зазоряването се размесва пушекът от локомотива. Кр. Белев, РСК, 7.
2. Обикн. мн. Разг. За човек, животно — присъединявам се към други, като се смесвам с тях. Учители .., монахини, кривокраки баби и шумни деца — всички се размесваха в тая нестройна тълпа, която извираше от тясната врата на черковния двор. Ст. Дичев, ЗС І, 72. Момчил .. завика: — Добра среща, братя, ето ви я, водя ви невестата! Доближиха се, размесиха се сватбари и посрещачи. Ст. Загорчинов, ДП, 450. Той [Никола] видя как бойците, своите и чуждите, се срещнаха, размесиха се и започнаха да се мушкат с ножовете. Ив. Мартинов, СНУ, 256. На малката тераса чакат и други пътници, размесвам се с тях. Н. Радев, СК [еа]. Навалицата се срещна и се размеси с първите редици на войниците. Й. Йовков, Разк. І, 213.
3. Прен. Обикн. с предл. с. За нещо абстрактно — съчетавам се, смесвам се с друго, което е различно по своя вид, характеристики и под. Общото съчувствие, тъй живо допреди малко към Рада и Огнянова, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977 [еа]. Нетърпеливите мъжки гласове и женският смях се размесиха с горещия дъх на нещо много вкусно. АнтПБП [еа]. Руските и немските влияния са се размесили с вътрешноприсъщи .. характеристики на тогавашния наш културен живот. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. „И както се размесиха езиците ..“, пише Храбър, „така се размесиха и нравите, и обичаите, и наредбите .. според народите“. Д. Ангелов, ОБН [еа]. Нощта нахлу през прозорците и се размеси със светлината в стаята. Стана тъмно. Ив. Мартинов, ДТ, 209.
◊ Размесваме си / размесим си шапките. Разг. Скарваме се.