РАЗМЪ̀РДВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от размърдвам и от размърдвам се. Тая нощ Митя Квасцов почти не спа. Рамото го болеше адски при всяко размърдване. Час по час гълташе таблетки аналгин. К. Кънчев, ПР ІІ [еа]. Долови размърдване в стаята. Вдигна очи и срещна погледа на Катрин. — Ти си още тук, Кат? Св. Стоилова и др., АТА (превод) [еа]. В разгара на чешките събития нямаше и помен от някакво размърдване в България, но Божидар все повтаряше: „Нещо обезателно ще се случи и у нас, ще видиш“. К. Кънчев, ПР ІІІ [еа]. Тяхното преминаване на каменния мост навярно е причинило някакво размърдване, от което е последвало падането на камъка в пропастта. Н. Милев, ЛР (превод) [еа].