РАЗНОМЍСЛИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Различен начин на мислене, наличие на различни позиции, схващания по определен въпрос, липса на съгласие; разногласие, разнобой. Противоп. единомислие, единодушие, консенсус. Когато призоваваме народа да дойде при нас с оръжие в ръка, за да защити държавата, трябва да знаем, че този народ мисли по един начин. Има ли разномислие, с нас е свършено. Й. Вълчев, СКН, 324. — Ние тук сме се събрали по работи на Организацията. Да се освободим преди всичко от червея, който ни разяжда. Нашето разногласие, нашето разномислие. Д. Талев, ГЧ, 266. Идейните противоречия и тактическото разномислие между двамата членове на ЦК предопределят трагичната развръзка на 7 юли 1928 г. и фаталното развитие на освободителното движение след това. Д. Тюлеков, ОР [еа]. Докторът е един от най-големите биохимици в света .. Бил професор по химия в Берлинския университет .. Бил принуден поради разномислие с днешните господари на Германия да напусне страната. В. Бочева, ЗМО (превод) [еа].
2. Обикн. мн. Остар. Различие, разлика в начин на мислене, мнения, схващания, позиции и под. по определен въпрос; разногласие. — Ти .. трябва да знаеш защо си либерал, както и аз знам защо съм консерватор .. — Аз имам совест! Тия малки разномислия [между дядо Иван и Дакито] .. в областта на политиката никак не пречеха .. да бъдат примерни приятели. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 12. Екзарх Йосиф и Стамболов са имали много разномислия както по църковни, така и по политически въпроси. Е 2001, 1997, кн. 4 [еа].