РАЗПА̀САНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разпасан1. Не ходи никога, Санчо, разпасан и одърпан, защото небрежността в облеклото е признак на объркан дух, освен ако под тази разпасаност и нехайство не се крие някаква лукавщина, в каквато са обвинявали Юлий Цезар. Т. Нейков, ЗДК (превод), 338. Тримата цивилни се поколебаха един миг дали да го последват, сетне мигом съобразиха и, за да не прескачат релсите, се отправиха като по команда към дървената пътека за преминаване. Полковник Тушев, не чувайки подире си стъпките им, рязко се обърна и, като ги видя къде пресичат, плю в краката си. „Това е то! Немци… Дори и у нас няма да се научат на разпасаност…“ Тонич, ОВ [еа]. След тия запознанства, прах, воня, неуредици и ориенталска разпасаност му се искаше да се уедини в хладната къща, да отдъхне. Ем. Станев, ТЦ, 18-19. Тя, не знам защо, не харесваше Еньо. .. Тая вирната глава, тоя поглед изподвежди, тая разпасаност и незачитане на другите не ѝ се нравеха. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 118.