РАЗПИЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпилявам и от разпилявам се. Даже през първата половина на текущия месец, когато аз посетих Черна вода, по къщите и заведенията имаше още маса вещи (мебели, машинарии, материали и пр.). Нямаше обаче власт, която да приведе в ред тази плячка, да я прибере и запази от по-нататъшно разграбване и разпиляване. П. Петров, НЕД, 28. Разпокъсаността на бригадните участъци на много места води към разпиляване на силите и средствата за производство при полската работа. М. Мичев и др., 3, 127. Опаковката на опасните химични вещества трябва да отговаря на следните изисквания: .. да се конструира по начин, който да не позволява разпиляване или разливане на съдържанието ѝ. ДВ, 2008, бр. 51, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)