РАЗПУ̀СНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разпуснат (в 5 и 6 знач.); разхайтеност. Недоволството .. растеше от грубите обноски на министрите, .., от разпуснатостта, владеюща в администрацията. С. Радев, ССБ І, 230. Със страданието си той ще изкупи своята нравствена разпуснатост. БР, 1935, кн. 4-5, 134. Сегашното време не търпи шарлатанство и нехайство, мрази разврат и разпуснатост, а .. от всякого иска точно изпълнение на длъжностите му. Лет., 1871, 178. Сексуална разпуснатост. Разпуснатост на нравите.