РАЗРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Разрушаване, унищожаване. — Е, добре. Как ще стигнете тогава мечтаното бъдеще. С омраза и разрушение ли? Б. Балабанов, Избр. п ІІ, 10. Тая армия от калени и изпитани войници .. носеше стихията на разрушението и смъртта. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 102. Почвата е резултат от разрушението на скалите. Хим. V кл, 49. Постоянното разрушение и обновление на органическите части са нарича обмен на веществото. Ч, 1871, бр. 22, 694.
2. Обикн. мн. Развалини, съсипни, руини. Групи от мъже и групи от жени с кирки и лопати разчистват разрушенията. Н. Фурнаджиев, МП, 81. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, дето тя мине. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39. След приключването на боя никополската крепост била поправена от разрушенията. Ст. Михайлов, БС, 125. Утринната светлина разтваряше дивите цветя, избуяли в съсипните. Разрушенията дишаха и цъфтяха. Бл. Димитрова, От, 122. Стоманените машини пълзяха между разрушенията и пожарищата. Отдалеч те приличаха на огромни черни бръмбари. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 178.