РАЗСЍПНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Неодобр. 1. Само ед. Качество или поведение на разсипник. Дали Мария не можеше да направи нещо и да я спаси? .. Да я посъветва кротко да се откаже от снобизма и разсипничеството си, да не отива от къщи до сладкарницата с такси, да не прави по пет бални рокли на сезон? Д. Димов, Т, 43. Майка му, като изпаднала в бедност поради разсипничество на мъжа си, дала син си да служи у един барон при двора на наварския цар. К. Величков, БК (превод) [еа].
2. Проява на разсипник. Неговите [на опозиционния блок] обвинения бяха, че правителството .. вършило разсипничества и грабежи. Г. Георгиев, Избр. пр, 412.