РАЗСЛА̀БВАМ, -аш, несв.; разсла̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отпускам нещо стегнато, затегнато, опънато, правя да стане по-хлабаво; разхлабвам. Нейчо .. посегна да разпаше пояса си, но усети, че навоят на единия му крак е разслабен. Той се наведе, за да стегне вървите си, които бяха се развили. Й. Йовков, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. Слезнахме от конете, разслабихме коланите им, свалихме дисагите, пуснахме конете да пасат из буйната трева, а ние седнахме при студените извори. И. Мажовски, В [еа]. — Кръв изтече много — пристегнал съм над коляното .. Страх ме е да го разслабя, че ще бликне пак кръвта... Кого да викаме? Ц. Гинчев, ГК, 264. — Никола сино, Никола! / Я ми ръцете развързи, / развързи, та ги разслаби, / че днес е света неделя, / очите да си умия, /умия, да се прекръстя, / че да н’ ми бъде грехота. Нар. пес., БНТв VІІ [еа].
2. За болест нараняване или др. — предизвиквам някой да изпадне в състояние на телесна, физическа слабост, безсилие, немощ, да прималее. Кръвта, която изгуби, го разслаби силно, при това той [Огнянов] не беше подкрепен с никаква храна днес. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 159. Страшната горещина съвсем го разслабваше, разтапяше сякаш мозъка му и .. той лежеше .. отпуснат, апатичен. Й. Йовков, ПК, 108. Денчо заплака .. То маларията го разслаби, та затуй е такъв. А. Страшимиров, А, 283. Тя разтвори прегръдка и ги [децата] прегърна. По снагата ѝ премина тръпка и я разслаби. К. Петканов, БД, 109. Всичко беше готово .., нъ ненадейна болест го [царя] възпря от път. Тя го хвърли на легло, разслаби го много и след малко време прекъсна живота му. Д. Войников, КБИ, 66.
3. Намалявам силата, здравината на нещо, проявата на някакво качество, действие и под., правя го да стане по-слабо; отслабвам2. Пети отряд изостава все повече и повече. На опашката е вече трети ден. И защо, мислите? Защото разслабиха дисциплината. Цв. Ангелов, ЧД, 121-122. Известно ли ви е, че те [предателите] много умело .. разслабват нашите редици? В. Нешков, Н, 349. С цел да разслаби подвластните си народи, .. византийското правителство е продължавало да заселява варварски племена в техните области. Ив. Снегаров, ИОА І [еа]. Прозата .. прави високото слово интимно, разслабва смисловата му стабилност. Б. Богданов, РАС [еа]. Две очи пламтящи, като две звезди, очите на графинята разслабваха всичките му сили. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 41-42. Непрестанните несъгласия помежду гръците и разприте заради религията още повече разслабили господарството. Г. Йошев, КВИ (превод), 227.
4. Прен. Остар. За родител, възпитател — не възпитавам някого достатъчно строго, оставям го без контрол, да се държи неприлично, както си иска; разпущам, отпущам. Майка ѝ — тя я е разслабила. Нали трябваше да я научи да бъде ранобудна. Т. Влайков, РП І, 211.
5. Мед. За храна, лекарство и под. — премахвам, отстранявам запек, действам слабително; разхлабвам, прокарвам. Вишневият сок .. понижава температурата при простуда и треска и леко разслабва при хроничен запек. Е. Господинова, 689 К [еа]. разслабвам се, разслабя се страд. Превръзката трябва да се разслаби, много е стегната.
РАЗСЛА̀БВА МЕ несв.; разсла̀би ме св., непрех. Остар. и диал. Получавам стомашно-чревно разстройство. — Бърдоква, Петкан от Пролеша остана надире, уж го разслабило. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 210.
РАЗСЛА̀БВАМ СЕ несв.; разсла̀бя се св., непрех. 1. Ставам отпуснат, хлабав, по-малко стегнат или опънат; разхлабвам се. Като отишла при бъчвата — що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите ѝ се разсъхнали, обръчите ѝ се разслабили. Елин Пелин, ПР, 142. Шината на едно колело беше се разслабила и затуй трябваше да поприказва с ковача. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. Тя [Маринка] .. взе да си пристяга забрадката, която бе се разслабила от тичането. Ил. Волен, БХ, 104.
2. Намалявам силата, здравината си, проявявам се по-слабо. И все пак дисциплината напоследък се разслаби. Цв. Ангелов, ЧД, 181. Постепенно, ден по ден .. моралните връзки се разслабваха, съвестта притъпяваше чувствителността си. К. Константинов, ППГ, 303.
3. Остар. и диал. Ставам спокоен, отпуснат, преставам да се напрягам, да се тревожа за нещо; отпускам се, успокоявам се. Е в г е н и (с въздишка): — Крецулеско ме искал! .. В л а д и к о в: — Един миг още. А онова? Е в г е н и: — Крецулеско? .. По причина, види се, на чичовия траур, от приличие той не прави по-нататъшни постъпки. Душата ми се сега разслаби. В л а д и к о в: — Прекрасно. Като печелим време, всичко печелим. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 54. Сичката дружина бе се разслабила, за да еде по-охолно и по-много. Оръжията си бяха снели и разхвъргале тук-там. Лат., 1885, кн. 9, 15. Та се са три дни бориле. / Стоян си Гину говори: / „Гино, премладо българче, / я се разслаби, Гино ле, / нещо ща да те попитам.“ Нар. пес., СбБрМ, 140.
4. Остар. Излекувам се от запек. Ако би да е запечено детето, трябува да му се помогне, за да се разслаби. Лет., 1871, 127.