РАЗСЪБЛЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсъблека като прил. 1. Който е свалил част от облеклото си, който е с малко дрехи, обикн. без горни дрехи; разголен. Откъм яслите дотича разсъблеченият отец Матей. Ст. Дичев, ЗС І, 184. Разсъблечен, сънлив, той метна нещо на гърба си. // Обикн. с предлог п о или д о. Който е съблечен донякъде, отчасти. Там една разсъблечена по риза девойка току що нагазваше в къдравите води на разпенен планински поток. А. Гуляшки, Л, 306. А хазяинът ѝ се бръснеше, разсъблечен до кръста, по тиранти. К. Калчев, ДНГ, 141. Бащите, разсъблечени вече по ризи, продължаваха да упорстват с прътовете в ръце. Б. Райнов, ЧЪ, 135.
2. Който не е облечен, който е гол, без дрехи; разголен. ● Обр. Как тихо Витоша / сне тънкото си було от мъгла / и светна цяла разсъблечена / по синьото небе / за първи път! Д. Габе, С, 169.