РАЗСЪ̀ДЪЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разсъдъчен; съзнателност, разумност, разсъдителност. У нея [княгинята] се пробудиха проблясъци на трезва разсъдъчност, която помете из душата ѝ всички надежди, както и всички блянове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102-103. Такава я знаеха и другарките ѝ .. Ала не им беше особено симпатична. Не привличаха прекалената ѝ студенина и разсъдъчност, плашеха ги тъмните ѝ, загадъчно непроницаеми еврейски очи. Л. Дилов, ПБД, 64. Детето разчита на разсъдъчност, а жената е преди всичко емоционална. Хр. Домозетов, ОР, 135. Да не си служи с еднообразните сравнения, .. да заменя студената патетичност с лирика; сухата разсъдъчност с живо човешко чувство. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 109. Всичко пророческо — гениално у Хердер .. тази омраза към яловата разсъдъчност — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11.
— Друга (остар.) форма: р а з с у̀ д о ч н о с т.