РАЗТОЧЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на разточителен (в 1 знач.); разточителство. Противоп. икономичност, пестеливост, спестовност. С разточителността си той [князът] е довел страната до разорение. С. Радев, ССБ І [еа]. Луксът и разточителността [в Полша] са биле нечувани. .. Стотина хиляди франка са се прахосвали в една нощ за гуляи и в разврат с жени. Ив. Вазов, БП, 92. Дълговете на държавата от ден на ден стават се по-големи, благодарение на огромните лихви, както и на баснословната разточителност на султана. НБ, 1877, бр. 63, 245.
2. Склонност към употребяване на много думи, изразни средства и под.; разточителство. Противоп. пестеливост. Петър Янков беше проводник на тая политика. Кондарев не можеше да понася словесната му разточителност, неговата самонадеяност и непогрешимост в оценките. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 234. Съзнателно съм отбягвал фантазьорството и излишната разточителност в повествованието. Ст. Михайлов, БС, 4-5. Авторът е пестелив, не проявява разточителност, задоволява се с най-необходимото, за да охарактеризира героите си.