РАЗТУ̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтурвам и от разтурвам се. От тия гъдулари и мало, и голямо научаваше много далечни истории и сетне, подир разтурването на панаира, ги разнасяше по своите колиби, села и паланки. Д. Яръмов, БП, 84. Като тръгвах за Виена, там стигнаха телеграми за разтурването на Народното събрание. В. Геновска, СГ, 50. Углавното отделение на селския окръжен съд одобри разтурването на пощенските синдикати. БД, 1909, бр. 8, 3.