РАЗУБЕЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; разубедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. С доводи и факти карам някого да се откаже от свое мнение, убеждение, намерение. – Не съм съгласен с твоите умувания .. Не се опитвай да ме разубеждаваш – няма да сполучиш! К. Петканов, В, 201. Войводата вижда ясно, че един беден народ без организация и без оръжие не може да въстане. Затова той разубеждава момчетата от Сливен, дошли при него да се бият за свободата. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. Ден и нощ [Толо] обикаляше селото, разубеждаваше всекиго, който си бе наумил да напусне родния край. Г. Алексиев, ДЦ, 60. А най-много се беше увлякъл в колежката си Екатерина Русева .. При все че ние – неговите другари – го разубеждавахме, че тя не е за него, той все лудееше за нея. СбАСЕП, 309. Умният не могъл да го [брат си] разубеди, па му извадил очите. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 396. разубеждавам се, разубедя се страд.
РАЗУБЕЖДА̀ВАМ СЕ несв.; разубедя̀ се св., непрех. Отказвам се от свое мнение, убеждение, намерение. Когато се образува княжеството, .. английската дипломация мислеше, че то ще бъде една послушна авангардия на Русия. Но тя се разубеди скоро. С. Радев, ССБ I, 197. В какво състояние съм била, не зная, но ни за миг не се усъмних в реалността на онова, което си представих .. Мъчно бих могла да се разубедя, че това не е съществувало наистина. Бл. Димитрова, ПКС, 308-309. – Заповядайте, вземете ги [цигарите] всичките .. – Достатъчна е само едничка .. – изрече той с такъв тон, като че ли се боеше, да не би тя да се разубеди. П. Славински, ПЩ, 271.