РАЗЧО̀РЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разчорля като прил. 1. За коса, брада, косми и под. — който не е сресан, не е подреден; чорлав, разрошен. Той срещна баща си .. с разкървавено чело и с разчорлена коса. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107. ● Обр. Той въртя повече от половин час между пръстите си разчорленото алено карамфилче. Д. Калфов, Избр. разк., 134.
2. Който е с несресана коса. Разчорлено дете.