РАСЍЗЪМ, -зма, -змът, мн. няма, м. 1. Полит. Съвкупност от реакционни ненаучни концепции, според които съществува биологическа, интелектуална и психическа неравностойност на човешките раси (разделяни на висши и низши) с цел оправдаване на националното потисничество, като хората, които се определят като представители на висшата раса твърдят, че са създатели на цивилизацията и призвани да господстват над представителите на низшата раса, които според тях са духовно непълноценни. Привържениците на расизма смятат, че човечеството няма единен произход. ОБиол. Х кл, 185.
2. Политика на дискриминация и преследване на хората от друга раса, произтичаща от такава концепция. Расизмът все още не е изчезнал напълно, но чернокожите си пробиват път към висшите ешелони във всички сфери на живота. Банк., 2007, бр. 7 [еа]. Негативното отношение към изповядващите исляма винаги е съществувало, но днес расизмът е по-силен от всякога. Кап., 2006, бр. 10 [еа]. Виждам расизъм всеки ден. Лицата на хората се променят, когато забележат черно или арабско лице. С, 2005, бр. 4613 [еа]. Прояви на расизъм.
◊ Институционален расизъм. Полит. Проява на дискриминация спрямо човек от друга раса или с различна етническа принадлежност при работата му в институция (училище, полиция, съд и др.). Теорията за институционалния расизъм на Роберт Блаунер .. от 70-те години. Съгласно нея неравенството на расите и етническите групи не се свежда само до индивидуални актове на дискриминация, а засяга работата на институции като училището, полицията, съда, които подхождат към човека според етническата му принадлежност. Ив. Иванов, ДП [еа]. Защо не се говори за масовото насилие спрямо циганите .., защо се позволява системно да се нарушават правата им и се стига до т. нар. институционален расизъм. Култ., 2003, бр. 14 [еа].
— От фр. racisme.