РЕЗУЛТА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от резултатен. Работата е така колективно организирана, че трябва да служи за образец по резултатност и ценност на осъществяване. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 141. Отбелязват се редица разлики в мотивацията и резултатността от работата на различни групи от жените. Хр. Домозетов, ОР, 38. Досегашните срещи от футболното първенство протичат при слаба резултатност. ВН, 1961, бр. 2976, 3.