РЍПАМ, -ам, несв., непрех. Разг. 1. Движа се със скокове, подскоци; скачам, подскачам. Към селото потеглил свирачът, а след него рипали козите. Ран Босилек, Р, 92. Агънца рипат по поляните. А. Каралийчев, СР, 91.
2. Ставам бързо, със скок от легло, стол; скачам. Борис скочи: — Не ми говори за това! Не ти позволявам. Това е моя лична работа. .. — Седни. Не рипай! Ние като сме се заели с тая народна работа и сме учители, нашият личен живот идва на второ място. Д. Талев, ГЧ, 424. — Администраторката ни предлага да се пренесем в друга стая, .. — Дума да не става — рипа Тилчев. Й. Попов, СЛ, 7. Тоя, дето му викаха дядо, рипа от постелята: готови за бой! Сл. Македонски, ЕЗС, 27. Той беше луд по нея. Сутрин сякаш чуваше насън нейния ясен вик, така рано рипаше от постелката. Ил. Волен, МДС, 52.
3. Излизам много бързо навън; изскачам. Към привечер станах. Кобилата! Самарът! Какво ли станаха? — викам си и рипам навън. Н. Попфилипов, РЛ, 41.
4. Играя хоро, ръченица и др.; тропам, скачам, подскачам. Как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Рипаш, скачаш — и не можеш да се наскачаш. Т. Влайков, Съч. І, 43. Гайда ручи и момите / скачат, рипат с смях. Ив. Вазов, Съч. І, 103. Танеца пак Сандо води, / рипа, вика: „Ха, сега!“ Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 173.
5. За сърце — туптя бързо поради вълнение, силно чувство и др.; скачам. — Да те взема с мене из снега, да видиш какво чудесно нещо е. Джавкат палетата, а теб сърцето ти рипа. О. Василев, Т, 178. Колкото повече го гледаше и попиваше словата му, толкоз се обръщаше всичко в гърдите на Димо .. В слепоочията му биеха звънчета, рипаше ядовито могъщото сърце в гърдите му. Г. Манов, КД, 108-109.