РУГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За думи, изрази и под. — който има грубо, обидно, неприлично съдържание, с който се ругае, обижда; хулен, ругателски. — Дурак! Саможиво говедо! .. Тези неприлични ругателни думи бяха казани тихо, но със страст от Иван Данаилов. С. Северняк, П, 80. Той я гледаше стреснат, без изобщо да разбира за какво става въпрос, а през това време тя го струпваше безспир с ругателни епитети. А. Крупев, ЛК (превод) [eа].
2. Който съдържа груби, остри думи срещу някого или обидни, оскърбителни твърдения за него; ругателски. Производството на випуска .. е отложено с близо половин година. Поради което и военният министър, и началникът на училището получават анонимни ругателни писма. Д, 2010, бр. 93 [eа]. Ругателната му [на Кирил Христов] статия за автора на „Кървава песен“ излиза в списание „Българска мисъл“ през 1941 г. и предизвиква потрес сред културния елит. Е 2001, 1997, кн. 9-10 [eа]. Към Пенчо Славейков имаше [Кирил Христов] някаква дълбоко носена неприязън, която веднъж се изля в непристоен памфлет .. Дотогава не бях чувал такова гневно ругателно писание срещу един събрат по перо. Мл. Исаев, Н, 263.