САКРАМЕНТÀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Църк. Който се отнася до сакрамент, до свето тайнство. Тайнството е този сакраментален знак, с който църквата потвърждава избора и опита на вяра на кандидата за кръщение. ХК, 2020, бр. 6, 47. Въпреки че не им се дава благодатта на свещенството, Църквата използвала жените в служението на „дяконисите“ – служения, които обаче нямат сакраментален характер. ЦВест., 2001, бр. 23, 5. Сакраменталната изповед е, която води съвременния човек и към самопознание, което е основата на неговото нравствено съвършенство. ГСУБФ, 1934, т. 11, 3.
2. Прен. Книж. Който е свързан с Бога, с Божественото, с Божията същност; свят, свещен, сакрален1. Григорий Палама в последните си години като архиепископ на Солун идва до този извод, проповядвайки участие в спасението по сакраментален път: „Христос е станал наш брат, възприемайки нашата плът и нашата кръв“. ЦВест., 2007, бр. 12, 7. Сакраментален символ.
3. Прен. Книж. Който е свързан с нещо изключително важно, ценно, което дълбоко се почита; сакрален1, свещен, съкровен. За разбирането на всяка дума у Ботев е необходимо чувстване и разбиране на всичко българско отпреди и след него. Това определи изцяло сакраменталния характер на тази поезия и навярно още дълго тя ще си остане непреводима. Т. Жечев, Избр. пр II, 78. Оставайки верен на легендата, Славейков ни отвежда до сакраменталните тайни на народната душа, където изгарящата и сляпа воля за живот съжителства с най-хладен и трезв разсъдък. М. Карабелова и др., ВСБ, 91. Сакраментална дата.
– От лат. sacramentalis.