САМОВЛÀСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Управление, при което цялата власт е съсредоточена в ръцете на едно лице; единовластие. В стремежа си към самовластие В. [кесар Варда] е безпринципен и безскрупулен. Той взима под своя опека невръстния император и умишлено насочва неправилно възпитанието му, за да го направи негоден за управник. Л. Грашева и др., КМЕ I, 324-325. В началото на 1878 г. парламентът е разпуснат за неограничено време и султанското самовластие в страната взема връх. Ист. IX кл, 2012, 144. Градът наистина беше се изменил твърде много през трите последни години, с други думи – откакто Портата съвсем отписа Видинската крепост и я предаде в самовластието на Пазвантоглу. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 243. Не ратуват ли и двата вестника срещу екзарховото самовластие? Хр. Бръзицов, НЦ, 296. Колко хорица си оплакват днес черните дни под самовластието на един азиатски самодържец. ДЗ, 1868, бр. 20, 79.
2. Остар. Склонност да се налага собствената воля върху другите. В самовластието, в непоколебимостта, с която прекършва чуждите воли, е не само „трагичната вина“ на Малама, но и вината на един бит, изостанал и суров. Малама е рожба на българското „тъмно царство“. М. Николов, АС, 102-103. Гонериля: – И преди беше той твърде жлъчкав; та какво ли хубаво може да се очаква сега от него, когато е настанало времето на лудините му и болестите му и на вкорененото в него самовластие. Т. Трифонов, КЛ (превод), 14.
3. Остар. Право, свобода да се постъпва според собствената воля. От това поробване под неестествената наслада човек може да се освободи само със собствени сили и по-скоро по силата на собственото си самовластие. ЦВ, 2017, бр. 20, 7. И ако някой не иска да следва Евангелието, това е в негова власт, но не е за него полезно. Във вярата Господ запазва самовластието и свободата на човека. Възр., 1926, кн. 2, 47.
4. Остар. Своеволие, произвол, беззаконие. Това не трябва само да се разбира като че владението не се защищава като такова, но само тогаз, когато неговото нарушение е причинено чрез престъпление против личността и свободата, следователно, чрез насилие и самовластие. ЮП, 1983, кн. 14, 658. В това също време, когато между представителите и между старците произхождат подобни разногласия и самовластия, на великия везирин ся са подале множество просби. С, 1872, бр. 31, 241.
5. Остар. Право на самостоятелно, независимо управление; автономност, автономия, самовласт. Русия, Франция и Англия принуждаваха султана да признае нейното [на Гърция] самовластие. П. Р. Славейков, СТИ, 56-57. Очите на всичката българска младеж и на цял народ ще се втренчат в нея [свободата], всички ще я подкрепят и усилят тъй, щото скоро ще изгрее великий ден на българската независимост и самовластие. ДЗ, 1868, бр. 27, 103.