САМОВЛÀСТНО нареч. Книж. 1. По начин, присъщ на самовластник. По тоя начин, като щади самолюбието на дейците отвъд Дунава, той [Левски] иска едновременно да им докаже, че не желае да действува самовластно. Ив. Унджиев, ВЛ, 214. „Сердарят“ [поемата] ни отвежда към мътното и размирно време, началото на XIX век, когато в Охрид управлява самовластно Джеладин бей, албанец по народност. К. Топалов, БВС, 236. Селяните го [поп Саров] слушаха за всичко. Той ходеше и в Карадере, Моклушево и в Дриньовци, в които всичко нареждаше самовластно с авторитета си. Д. Кьосев и др., ИПВ, 437. В Преслава самовластно владеяше Асен IV, комуто бяха подчинени и българските владения в Тракия. Т. Шишков, ИБН, 259.
2. Своеволно (в 1 и 2 знач.). Някои другари, и особено Кондарев, по лични причини и съображения действуват самовластно, рушат дисциплината и пакостят на партията. Най-драстичен пример е изгарянето на клуба. Ем. Станев, ИК III и IV, 325. Но има хора, които и днес самовластно заграбват обществени имоти. Брат., 1971, бр. 493, 2. Стефан станал твърде упорит. Той искал самовластно да прави както му сече главата, а не да ся покорява. Зорн., 1871, бр. 8, 62.