САМОДЪРЖÀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отнася до самодържавие (в 1 знач.). Руските административни власти се страхували от повсеместния и масов характер на движението в защита и подкрепа на южните славяни поради това, че се създавали условия за политическа активност на масите. Те смятали, че тази активност може да прерасне в борба против руската господствуваща класа и самодържавния строй. Хр. Христов, ОБПЗ, 28. Александър II заявил, че „крепостното право е установено от самодържавната власт и самодържавната власт може да го унищожи“. Ист. X кл, 104. Рускийт народ търпи тежкото иго на самодържавния режим. К. Раковски, РПИ, 9. Самодържавно управление.
2. В който върховната власт е еднолична и неограничена и се упражнява от монарх. Трябвало е нещо невиждано и нечувано. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия. Т. Жечев, БВ, 120. Но поне за едно той [Мидхат] беше искрен – той възнамеряваше да ограничи капризите на султаните и въпреки че Турция може би щеше да си остане деспотия при неговото управление, тя нямаше да бъде самодържавна империя, ръководена от личната воля на един неотстраним тиран. Д. Бечев, М (превод), 30-31. „Капитанската дъщеря“ е исторически роман, в който на фона на едно конкретно историческо събитие – селската война в Русия под предводителството на Е. И. Пугачов – се разкриват „политическият и социалният строй в самодържавната страна, битът и културата на народа и образованото общество“. Пр, 1994, кн. 1, 118. Кой с легионите от роби, / обзет от гняв неутолим, / направи първий дързък пробив / в самодържавний древен Рим? Вл. Полянов, Избр. ст, 54.
3. За монарх (цар, император и др.) – който има неограничена и еднолична власт. През 1881 г. И. С. Аксаков провъзгласява за руски политически идеал този на „стария“ славянофил К. С. Аксаков – „местно самоуправляваща се земя със самодържавен цар начело“. Д. Григорова, СИС, 86. В приписките на Владислав Граматик султан Мехмед II редовно се споменава като „велик и самодържавен мюсюлмански цар“. Хр. Матанов, ВОКС, 90. Не беше ли, прочее, по-износно за руската дипломация, ако тя сполучеше да съсредоточи всичкото си влияние в самодържавния княз, щом като се обещава да ѝ бъде напълно послушен? К. Раковски, РПИ, 201. Московский княз станал самодържавен господар на цяла Русия. Д. Душанов, ИПХЧ, 177. Някои монарси делят върховната власт на особни учръждения в държавата си; в такъв случай тии се наричат конституционни или ограничени; всичките други – неограничени или самодържавни. К. Смирнов, З, 71. // Разш. Който има неограничена власт някъде; самовластен. Тряба да ви кажа и това, че в онова време бейовете са биле самодържавни деспоти; тие са биле по-кръвожадни и от цариградското правителство. П. Хитов, МП, 134. Старите бегликчии са били също така самодържавни деспоти, защото са делели награбените богатства с всесилните паши. М. Арнаудов, ЛК, 20.