САМОИЗТЪ̀КВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизтъквам се. – Всичко свършихме ние – той [Дечев] сложи ръка на гърдите си – и простете ми скромното самоизтъкване: аз! Х. Русев, ПЗ, 197. Липсва скромност. Непрекъснато самоизтъкване. К. Калчев, СТ, 179. Желанието за самоизтъкване е много пъти в основата на детската лъжа, а самото то произхожда от усещането за нарушена социална справедливост. Г. Данаилов, УМ, 28.