САМОМНЍТЕЛНО нареч. Книж. По начин, който изразява преувеличено високо мнение за собствената си личност, съдържа или изразява самомнение. Цитираха мисли на велики люде, декламираха в оригинал стихотворения от чужди поети и проследили далечното си родословие, обичаха самомнително да подчертават благородната си кръв. М. Кремен, РЯ, 311. – Разгромяването на тайфата го имайте за свършена работа – самомнително обеща бюлюкбашията Али. Ц. Родев, ИСД, 523.