СВОЕВÒЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. 1. Върша своеволия, извършвам противоречащи на закона и установения ред действия; произволнича, самоволнича. – Ти си се обезличил съвсем. Той назначава и уволнява – ти подписваш; той своеволничи и върши безобразия – ти мълчиш. Б. Балабанов, Избр. п II, 200. Двама от шмекерите той [генералът] заплаши с военен съд, а на останалите внуши, че при опит да своеволничат, ще докара един охранителен взвод от първите линии. Д. Димов, Т, 695. Работниците негодуват, смятат, че Стефанов своеволничи, а Чолчев подкрепя неговите своеволия. Ем. Манов, ДС, 123. По-рано собствениците най-грубо се отнасяха с хората, своеволничеха. Т. Кюранов, АП, 21.
2. За дете – държа се немирно, непослушен съм. Помагаше ѝ в домашните работи и бавеше Захаринчо, когато той своеволничеше и пречеше на майка си. Елин Пелин, Съч. III, 42