СВОЕОБРÀЗИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на своеобразен (в 1 знач.); специфика, специфичност, своеобразност. Те [белетристите] изследват художествено-исторически посланията на родовата памет, своеобразието на националния характер, хилядолетното битие на народните обичаи. Ив. Гранитски, Съч. І, 484. Пъстротата и своеобразието на политическия живот се проявяват ясно в развитието на всяка отделна страна. П. Петков, ДВЕ, 37. Със сюжета, с думите, с постъпките на героите не се предава още същността на Толстоевото творчество. Работата не е в особеностите на синтаксиса, не е и в своеобразието на граматическите построения – така се строи не само изречението, такъв е ходът на мислите у Толстоя. Н. Лилиев, Съч. III, 225.
2. Само ед. Оригиналност, неповторимост на творчество, произведение на изкуството, литературата и под.; своеобразност, самобитност. Обемът, съдържанието и своебразието на творческото му [на Бешков] дело и жизнена съдба правят трудни опитите за навлизане и разкриване на значението му. Ал. Гетман и др., СБ, 312-313. Резбата от ХIII – ХIV в. превъзхожда по-късната резба със своята самобитност и с ярко изразеното си национално своеобразие. Ст. Михайлов, БС, 223. Фолклористиката изследва взаимодействието и националното своеобразие във фолклора на разните народи. К. Динчев, УФ, 12. Всеки поет сам изработва своя стил и почерк, сам се бори за своеобразие и оригиналност. В. Йосифов, Избр. тв I, 62. Тук, в тая среда, се пазят най-добрите традиции на сръбския народен хумор, на народната житейска мъдрост, които посвоему се пречупиха през творчеството на най-големите сръбски реалисти от края на миналия век, придавайки му ярък колорит и своеобразие. Б. Ничев, БН, 18. Своеобразие на стила на твореца.
3. Обикн. мн. Специфична, характерна особеност; своеобразност. Драматизмът на изображението може да бъде по-ефектен, по-открит като у Димитър Димов или по-сдържан, по-вглъбен като у Емилиян Станев. Колкото таланти, толкова и своеобразия и в тази област. Ст. Каролев, ВХМ, 168.