СВРЪ̀ХЕСТЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За същество, сила – който има източник извън материалния свят, сетивно достъпен за човека, и притежава необикновени и необясними за човека възможности и прояви; магически, чудодеен. Всичко в природата е произлязло от една първична материя и светът съществува и се развива без намесата на свръхестествени сили – божества. ОБиол. Х кл, 93. В тъмното съзнание на първобитния човек природните стихии – земята, слънцето, дъждът са свръхестествени същества, по чиято воля стават добрите и лошите промени в живота на човека. Б. Ангелов, ЛС, 33. За тях [туземците] смъртта не беше естествен край на всяко живо същество, а нещо, предизвикано от свръхестествени сили. М. Марчевски, ОТ, 292.
2. За явление, действие – който се проявява, става по необикновен, необясним за човека начин и се дължи на причини извън известните или познатите за човека според достъпните му знания; магически. Впрочем още известният реформист на църквата Жан Калвин и последователите му се съмняват, че [свети] Георги наистина е съществувал. Пълното с чудеса и свръхестествени явления житие дразни още средновековните канонисти. Г. Атанасов, СГП, 16. Някога в далечината на предисторията човек открива огъня. Той не познава същността му, счита го свръхестествен, боготвори го. В. Цокова, ОПВ, 18. Прие надвисналата заплаха като свръхестествено наказание, пратено му от някакви висши сили. П. Бобев, ОН, 205.
3. Който е свързан с такива необикновени сили и явления, необясними за човека според достъпните му знания; магически, чудодеен. Европейските алхимици приписват на философския камък свръхестествени свойства и алхимията се откъсва от практиката. Б. Илиева, КXСН, 19. Наред с тези богове те [египтяните] са обожествявали обаче и различни животни, както и някои неодушевени предмети, за които вярвали, че притежават свръхестествени способности. К, 1970, кн. 6, 36. За живота монизмът говори, че нищо не е произлязло по свръхестествен начин, а всичко с течение на времето се е образувало постепенно и последователно, и то по едни строго определени закони. ИС, 1909, кн. 10-11, 22. Свръхестествена дарба.
4. Прен. Който надхвърля значително по сила, размери обикновените, естествените прояви на нещо; необикновен, магически, чуден. Жената викаше с нова сила, а ръцете ѝ, придобили свръхестествена енергия, счупиха няколко пречки на прозореца. Ив. Вазов, Съч. XXV, 111. Това [кучето Балкан] сякаш беше някакъв безплътен призрак, който с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. Й. Йовков, Разк. I, 123-124.