СИМЕТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който има симетрия (в 1, 3 и 4 знач.). Противоп. асиметричен, дисиметричен. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Д. Талев, ЖС, 39. Ако тялото има симетрична форма, въздухът наляга върху него от всички страни, като срещуположните налягания взаимно се уравновесяват. Р. Радулов, ИГ, 25. Образът на предмет в плоско огледало е прав, равен по големина на предмета, недействителен и симетричен на предмета спрямо огледалото. Физ. VII кл, 89. Тялото на човека подобно на тялото на всички останали гръбначни животни е двустранно симетрично. К, 1979, кн. 9, 27.
2. Който е съразмерен, пропорционален, хармоничен. Противоп. асиметричен, дисиметричен. Върху тоалетната масичка стоеше портретът на майка ѝ и Мери се вгледа в него. Златиста кожа, гладка, без нито едно петънце. Абсолютно симетрични черти на лицето. (превод) НТМ, 1978, кн. 12, 69. На дисплея се получават едновременно няколко разноцветни криви. Те сигнализират с каква сила налягат подметките на пациента върху повърхността, колко време се съприкосновяват с нея, симетрични ли са крачките, тяхната дължина, ширина, скорост, какво е положението на центъра на тежестта на тялото. К, 1989, кн. 9, 60. Минаваше за много красива жена. На дъщеря си тя предаде своите черни очи, вити вежди, правилен нос, симетрично лице и грациозен вървеж. В, 1926, кн. 6, 345.