СИМПАТИЗÀНТ м. 1. Човек, който споделя идеите, възгледите на партия или организация, без да е неин член. Като изхожда от факта, че убитият е симпатизант на партията, с доказани заслуги в антифашистката борба на народа, Окръжната прокуратура настоява подсъдимият да бъде наказан строго и справедливо. Л. Станев, ПХ, 130-131. Кольо работеше при крайно трудни условия, защото даже сред симпатизантите нарастваше броят на тия, които при най-дребния повод бързаха да заявят: „С политика не се занимавам“. Б. Райнов, ТП, 220. Основен организационен принцип на партията е демократичното участие при вземане на решенията; възможно най-широко участие на членовете, съратниците и симпатизантите. СП, 2015, бр. 1, 4.

2. Човек, който подкрепя, споделя определена идея, схващане и под.; привърженик, последовател, застъпник. Цариградските „млади“ правят пряко сравнение между брошурата и придобилия скандална известност адрес на групата около д-р Ст. Чомаков. Симпатизантите на комитетската идея в столицата се изказват критично за съставителите на адреса от декември 1866 г., изповядвайки възгледа, че трябва да се търси решение на спора с Патриаршията в по-широките предели на българския национален въпрос. В. Бонева, БЦД, 760. Разработката е внедрена, отличията – отпразнувани. Сега вече не е толкова трудно да се намерят симпатизанти на идеята за внедряването на подобна система в сходни производства. НТМ, 1982, кн. 4, 75.

3. Човек, който цени, харесва някого или нещо, изпитва симпатия (в 1 и 2 знач.) към някого или нещо. На стадиона в града момчетата не само показаха една сериозна спортна битка на терена, те се състезаваха мъжки, дадоха гаранция, че имат своето голямо футболно бъдеще. Малките бяха подкрепяни активно от публиката, сред която бяха треньори, родители, симпатизанти. СтрВ, 2015, бр. 26, 5. Съветът на настоятелите на училищното настоятелство свиква общо събрание. Поканват се всички училищни настоятели, родители, симпатизанти и радетели на българското училище. ДВ, 2017, бр. 68, 96. Тази певица има много симпатизанти.

– От фр. symapthisant.


Източник: Речник на българския език (онлайн)