СИСТЕМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до начин на класификация на сродни предмети, явления и понятия. Когато по-често работим в библиотека научна работа, налага ни се, за да можем да си послужим самостоятелно със систематичния каталог на библиотеката, да се запознаем със схемата, по която е извършено класирането на книгите. Т. Боров, ПК, 35-36. Систематичното подреждане на правните норми в един закон, а още повече в Конституцията, е от съществено значение за тълкуването на всяка правна норма на закона. ДВ, 1994, бр. 1, 3.
2. Спец. Който се отнася до систематика (във 2 и 3 знач.). При животните се откриват прилики и общи белези, което дава възможност на науката систематика да ги групира на по-големи и по-малки групи – систематични единици: вид, род, семейство, разред, клас и тип. Зоол. VII кл, 148. Благодарение на това, че при микроеволюцията възникват нови видове, е възможно по-нататък да се образуват и нови родове и други систематични групи. Биол. IX кл, 1981, 24.
3. Който се отнася до система или се основава на система (в 1 знач.); системен. Синтетичният и строго систематичен характер на изложението е белег за дисциплинираност на ума на изследвача, за умение да се следват най-добрите традиции у нас при писане на университетски учебници и помагала. Пр, 1993, кн. 3, 121. Няма съвременна медицинска наука и практика без систематични знания по физика. В. Тодоров, МФ, 5. Систематичен курс по българска литература.
4. Който се извършава по предварително установени правила, план; системен. Неспособен за систематичен, последователен труд, въпреки будния си ум и любовта си към науката той [В. Стоянов] не е проявявал постоянство в дадена посока и вечно се е люшкал между различни занимания. М. Арнаудов, БКД, 56.
5. Който се повтаря постоянно или се извършва редовно; системен. Недобрият подбор и систематичното гладуване правеха добитъка слабопродуктивен. Геогр. Х кл, 122. Списанието ни се преглежда предварително от прокурора и от прокурорския паркет по същия път до нас, придружено с една преписка, която се протака с дни. Това е една от причините за систематичните закъснения на списанието. Новис, 1929, кн. 3, 129. Систематични отсъствия.
6. Остар. Който действа последователно, твърдо, неотклонно; последователен. Той [Ст. Минчев] беше мой враг и систематичен отрицател, а сега – какъв прелом! Ив. Вазов, НПис., 157. Като всички систематични хора, лишен от плана си, той се забърка. Ст. Дичев, ЗС I, 173.