смирèност, ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от смирен. И той си спомняше за оная внезапна кротост, за оная старческа доброта и смиреност, които се бяха явили у дядо Давид. Йовков.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)