ДИАСТО̀ЛА, мн. няма, ж. Мед. Фаза от цикъла на сърдечната дейност, при която мускулите на сърцето се отпускат и в него навлиза кръв. Противоп. систола. Колкото един кръвоносен съд е запазил еластичността си, толкова по-добре той потенциализира миокардната енергия през време на систолата, за да я превърне отново в кинетична през време на диастолата. Л. Томов и др., СВВМ, 4.
— От гр. διαστολἡ 'разширение'.