КАЛПАЗА̀НИН, мн. калпаза̀ни, м. 1. Разг. Неодобр. Човек, който е мързелив или неспособен, негоден за сериозна и полезна дейност; мързеливец, безделник, лентяй, негодник, непрокопсаник, пройдоха. — Нима наистина съм такъв калпазанин? — питаше се той [Янко] с отчаяние. — За какво ми плащат — нали да внимавам, да пазя дивеча, а не да лъжа Вълко. Ем. Станев, ПЕГ, 90. Зачислят ти един калпазанин, ти го водиш в квартирата си, решаваш му задачите, пишеш му домашните и се червиш заедно с него, когато го изпитват пред черната дъска. Г. Мишев, ЕП, 129. — Ще се оплаквате, а? Какво „Господа“ ли да ви казвам? „Ваша милост“, ли? Цариградски дембели, хайлази, калпазани! Д. Казасов, ВП, 63. — И от най-добрия човек, от най-добро семейство, може калпазанин да излезе, ако го изпуснат... Ст. Даскалов, ЕС, 110. Моят майстор беше набожен човек, както са набожни сички ония калпазани, между които кражбата и лъжата минува за чиста монета. З. Стоянов, ЗБВ I, 71. По-обикновените играчи бяха тези: .. Гайтанара, стар калпазанин, който бе избягнал от ръцете на правосъдието два дни преди да го обесят. Π. Ρ. Славейков, ЦП III (превод), 44-45.
2. Неодобр. Обикн. дете, което върши пакости, не изпълнява възложени му задачи и др.; пакостник, непослушник. — Калпазанин! — ревна Маринчовият татко. — Да направиш ти такава беля!... Ушите ти ще скъсам... Ем. Робов, СбСт, 164. — Пратих го [синът] — калпазанина, преди два часа да купи трици за кокошките и още не се е върнал, ама нека дойде, че да му тегля един бой, та да се научи. Чудомир, Избр. пр, 249. — Пешкин момче е даскалът! — думаха старите войняговци, от чийто поглед не избягваше нищо. — Вкара той нашите калпазани в правия! Ст. Дичев, ЗС I, 359.
3. Остар. Фалшификатор (Н. Геров, РБЯ II).
— Друга (остар.) форма: калпуза̀нин.