АБАЖУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от абажур. От един таван на стая със съборени стени виси пергаментна абажурна лампа. Вл. Полянов, ПП, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)