АБА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Архит. Плоча, обикн. четвъртита по форма, на горната част на капитела на колона.
2. Сметачна дъска у древните гърци и римляни и през Средновековието за извършване на аритметични пресмятания.
— От гр. ἀβαξ, -ακοζ ‘маса, дъска’ през фр. abaque.