АБА̀ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.
2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К. Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н. Боев, Г, 5.
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.