АБДЀСТ м. Рел. У мохамеданите — обредно миене преди молитва. А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св. Миларов, СЦТ, 126.

— Перс. през тур. abdest от ab ‘вода’ + dest ‘ръка’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)