АБДИКА̀ЦИЯ ж. Полит. Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Аз питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“ С. Радев, ССБ II, 554. Когато [Батенберг] се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация. В. Геновска, СГ, 48.
— От лат. abdicatio през фр. abdication.