АБОНАМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент. — Нашата опера се мъчи да скърпи плана с абонаментни цикли за ученици, които играят карти по високите балкони. Р. Белчев и др., КБС, 54. Без да претендираме, че сме изобретили най-добрия начин за достигане на хубавата книга до истинския ценител, предлагаме да се въведе абонаментна система в по-големите книжарници. ЛФ, 1977, бр. 1, 5. Абонаментен номер. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментно поддържане на асансьори. Абонаментно снабдяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)