АБСОЛЮ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Независимост от каквито и да е условия; безусловност. По писателска дарба и по модерното направление, Ботев повече прилича на Каравелова, като го надминува по творчески дар в първото и по прекаленост и абсолютност във второто. Ив. Вазов, Съч. XIII, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)